автор: boliarkabg

Те не говорят с всекиго и как да е.
Поглеждат изпод вежди, засукват мустак, /ако го имат/ и си затрайват. Нахлупват шапката си по-ниско, дръпват силно от фаса, дълго го мачкат в стария пепелник. Други пък попържат мърдайки само устни. Слушат младока, който ще им взема интервюто, навеждат по-ниско главите и придърпват запотените чаши към себе си.
Първата глътка е дълбока. Бирата отива половината, а ракията е на един дъх. Кой каквото е поръчал. Прокашлят се и с едно око поглеждат младото журналистче, което разпалено и с разгащен език им изстрелва въпросчета. За секса. Тъй му викат днес. По тяхното време се казваше друго, еб…е. Какво?! Тъй му викаха всички. Но не говореха под път и над път за него. Правеха го. Яко. Пък и какво да говорят. То земеш ли много да му приказваш на туй нещо, значи си нещо недъгав. То те стяга, хвърля те в огън където и да си. Даже и без да искаш, да го чакаш или питаш. Мернеш нечия женска фуста, или пък някоя сгъвка на крака й и си готов. Как за какво? За секс ли, за каквото там му думате. Няма ни реклами, ни списания, ни плакати. Ама знаеш,че туй дето си го видял за малко, ако надигнеш фустата ще е същото, не като на списанията - пудрено, гласено,че снимано, а като се умие съвсем друго излиза.
Празните чаши са сменени с нови, още по-потни, мъжете също са потни, вече понадигат глава и с по една дума, псувня или подръпване на мустака показват на журналистчето,че все пак го слушат и мислят по въпросите му. Бе не само мислят, на всичките мисълта им е на две места. В главата и където трябва на другото място. Ами мъже са. Може и да са стари, ама то това са си мъжки мераци, трудно минават. Секс… Ти си тръгнал с конете работа да вършиш, или пък си отворил работилницата и имаш сто поръчки. Главата ти пуши от работа…ама случайно или не пред тебе се изпречва някоя булка. Тя също бърза за някъде. Като развяла оная ми ти рокля,че като разлюляла пазвата. Като избили едни такива дребни капчици над горната й устна, като зачервила бузите…Бе къде ти…Хм, секс а? Веднага и на тебе ти избива потта навсякъде. Ще ти се да скокнеш, да я сгънеш през кръста, да я врътнеш зад кюшето…барем да я нацелуваш едно хубаво.Ако успееш да докоснеш на голо нещо в пазвата й или да пъхнеш ръка над ко ляното…Секс…
Цигарите димят, чашите идват една след друга, станало е още по-задушно около масата. Мъже…Онова, младото все пита и пита, и все по-нахално и направо…
Абе вие днес затова сте повечето педераси, затова от млади още не можете и тръгвате по терапии ли, какво му викате. Мъж на терапия за тая работа… Луд живот, шашнати времена. Мама му стара, терапии… Ами ще ходите по терапии, всичкото пред очите ви. От малки още кога не знаете таз цица за сукане ли е, да не сте гладни или за какво ви я показват!? Че то тъй мъж става ли се? Едно време женски гърди виждаш само под роклята, най-много да мернеш нещо на реката кога са се навели жените да дръстят килимите. Гледаш, точиш шия скрит из върбалака и си представяш, фантазираш, умът ти хвръква. Бе мъж ще си и още как? С какъв трепет чакаш за пръв път да видиш женски гърди голи специално за тебе. Радваш им се, галиш ги, искаш ги, горят ума ти по цял ден и едва дочакваш да се стъмни. Щото тогава секса ви не се правеше когато ти хрумне и където ти скимне. Най-много денем да успееш за кратко нещо да пипнеш, някъде ръка да пъхнеш, ама то народ и работа - не може. Пък за другото, за еб…то да не говорим. Чакаш целия станал на тръпка и кокал. Докато дойде мига, докато успееш да дочакаш, но пък е сладко и няма такова: не можеш. Как няма да можеш, бе? Ти целия ден за туй си мислил, ти си станал само на усещане. Нямало да може, терапия трябвало… Бе мама му стара, терапия… Бе вий мъже ли сте, бе? А?
Вече отронват по някоя дума мъжете, повдигнали са нагоре каскетите, други са ги тупнали на масата до чашите. Чашите пък все така потни… Вече не им трябват въпроси. Наясно сааа, наясно, няма нужда от питане. То да си мъж не ти трябва питане. Да си мъж и да ти се иска женско не ти трябва да гледаш нарисувани и напомпани красавици по телевизора. Е, интересно ти е отначало, ама като видиш на какво прилича това дето ти го показват и като знаеш какво е жена… Жената, момче, е нещо специално. Няма значение колко тежи, какви диети спазва и няма нужда от това найлон ли е силикон ли е. Какво като циците й не са като на другата? Какво като на една са малки като прасковки, а на друга са големи и разлюляни? На една са вирнали леко връхчета нагоре, аха ще те боднат, а на друга зърната са тъмни като зрели смокини. Всяка си е интересна, хубаво е да докоснеш и любиш и едните, и другите. Тънкото кръстче го кършиш и превиваш, но другото, женственото галиш и люлееш и така те залюлява,че до съмнало нямаш насита…То вашето затуй не го можете щото секс му викате. Еб…то си е друга работа, мъжка. Там не ти трябва телевизия, нито кумпютъри ли, що ли…Пък и друго: сега жените като се стиснали и омотали в едни панталони, женски крак не мож видя. Тъй ами! Не се ли повдигне поличка, не я ли духне вятър и докато жената се усети показала едни сладки крачета, д ъхът ти да спре, нищо не става. Роклята, полата си е друго нещо. Ще видиш я бяло и нежно краче под нея и то случайно или пък добре стегнато мургаво бедро опънато нагоре чак до…не знам си къде. Ама почваш да си мислиш докъде точно стига това бедро и какво има там, и как е? Не ти дава мира, искаш да провериш, да пипнеш, да усетиш. Искаш да си там, вътре, да си мъж.
Замълчават мъжете, побутват настрани празните чаши. Нахлюпват шапките един по един. Който има мустак го заглажда, други си наместват панталоните, че много се разпищовиха . Стават и тежко тръгват към вратата. Махват с ръка и излизат, поемат всеки по пътя си.
Оставят младото журналистче припотено, развълнувано, с разбъркан перчем да допива чашата си - отдавна стоплена. Оставят го само с усещанията му. Накрая не ги и питаше вече, беше се утешило и само забърсваше потта от лицето си. Очите му останаха светнали и замечтани.
Старите мъже си бяха казали думата. Мъжката дума за секса, абе за еб…то. Мъжкото!

Милка Маркова