автор: ivliter

Една жена върви пред мен по тротоара. Облечена е с много вкус, модерно, но обувките! Ах, обувките изглежда никак не й бяха с високите си токове удобни за ходене. Тя малко смешно се кривеше като стъпваше, походката й беше неуверена. Явно не беше свикнала да ходи на толкова високи токове.
- Сякаш иска да побърза за някъде, но с тези обувки не й се отдава – изненадах се, че казах на Ведрина, преди да съм я усетил до себе си.
Но тя изглежда, че вече беше до мен, явно мога да предизвиквам присъствието й с мисълта си, като че ли по всяко време.
- И на мене така ми се струва – отвръща.
- Ти би ли обула обувки с толкова високи токчета?
Ведрина се усмихва и казва:
- Бих обула, ако съм красива с тях, но не бих тръгнала нанякъде, ако не са ми удобни.
- Не мислиш ли, Ведрина, че много жени се превръщат в мъченички на модата?
- Вярно е, но това важи и за мъжете.
- В по-малка степен. По-малко мъже се увличат по модните тенденции и още по-малко са тези, които й робуват.
- Така е. Жените сме по-суетни, такава ни е природата.
Сякаш да потвърди думите й, жената пред мен спира пред една витрина и с интерес разглежда изложените дрехи в нея. После се оглежда в стъклото и оправя появилите се гънки по дрехите си.
Казвам на Ведрина:
- Защо е нужно жените толкова да се стараят? Нали е казано, че хубавият кон си личи и под скъсания чул.
- Поговорката е хубава, но защо пък хубавият кон ако е възможно да не е и под хубав чул?
- Защото магарето и в лъвска кожа ще реве като магаре – отговарям й с друга поговорка.
Продължавам да вървя след жената и след мислите си. Тя се кани да пресече улицата, но вижда седналия на ъгъла ваксаджия и се спира. поглежда обувките си. те са в изрядно състояние, но не така мисли притежателката им. Тя решава, че не са достатъчно лъснати и се заема да поправи тази слабост, колкото и на мен това да ми изглежда излишно.
Спирам се и аз. моите обувки са със запрашени носове от ходенето, но аз не възнамерявам като дамата да ги лъсна при ваксаджията.
- Сега, какво? – гледа ме въпросително Ведрина.
- Сега ми идва на ум, че ме добре излъсканите, а добре направените обувка показват красивата форма женските крака.
- Много знаеш! – иронично подмята събеседничката ми.
- Много съм чел и малко съм си лъскал обувките, затова – отвръщам й в същия дух аз.
После махвам с ръка и продължавам по пътя си, като се отдалечавам от суетната жена с модерните дрехи, оставяйки я да се любува на вече лъснатите си до блясък обувки.