Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | На Хипо
Тази година циганското лято просто не дойде. Надеждите на мнозина се превърнаха в разочарование. Едно усещане за липса, непълнота се настани в и без това трудното ежедневие...Усещах отсъствието му не толкова в материален аспект (време за „бране” на дърва), колкото в духовен. Циганското лято беше за мен едно блажено, изпълнено с нега и приятни разсъждения време... Зимата приближава, хладният й дъх се носи в ранните утрини, но после слънцето постепенно го измества и към обяд дебелите дрехи натежават. Притиснат от тяхната тежест и замаян от есенното слънце, човек забавя забързания си ход и някак неусетно се настройва на вълната на размишленията. Дребни подробности от околния свят стават повод за неочаквани асоциации, за вечните въпроси за смисъла на човешкия живот...
Не знам как е с другите, какво е за тях циганското лято , но на мен ми действа особено... изпадам в неадекватно полусънно състояние, виждам дребните нещица наоколо, а те ме водят към странни асоциации...сравнения...анализи, които в крайна сметка все стигат до безсмислието на живеенето, до абсурдността на това живеене...
Циганското лято – уталожено, така пъстро и същевременно спокойно!
Дръзкото настъпление на пролетта е отминало, жаркото лято – също... Настъпващата есен някак неусетно обагря със спокойни, утаени краски света около нас. Ярки, но същевременно ненатрапващи се, като жарава, която бавно дотлява в огнището. Светлинките на пламъка вече не играят по тавана, но все още е топло и уютно... Жарта дава усещане за сигурност, нищо че скоро ще се превърне в пепел...И тихи размисли за живота пристъпват в съзнанието... пепелта на живота съвсем скоро ще покрие всичко, но желанието да се отпуснеш в меката топлина на отминаващото те обзема напълно, кротичко потъваш в ефирната му прегръдка и ти се иска потъването да продължи дълго, дълго... Светът наоколо бавно и красиво угасва... мисълта за студената зима е някъде отвъд прага...тя ще почака, нейният ред предстои, но все още е рано...
Циганското лято...на човешкия живот.
Публикувано от aurora на 28.08.2012 @ 11:28:59
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 60566 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Циганско лято" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Циганско лято от anonimapokrifoff на 28.08.2012 @ 11:41:21 (Профил | Изпрати бележка) | Няма по-тъжно нещо от циганското лято на човешкия живот. Хубав текст. |
Re: Циганско лято от hixxtam (hixxtam@hulite.net) на 28.08.2012 @ 12:55:29 (Профил | Изпрати бележка) http://slovo.bg/hixxtam/ | Всеки има своето циганско лято, Соня! Всяко циганско лято е специфично и различно, както е различен вътрешния мир във всяко човешко същество. Циганското лято е равносметка, Соня, равносметка на постигнатото в активния живот, времето когато поглеждаш засаденото от теб дърво и си казваш наум - "Каква корона има, Боже, а беше една малка и беззащитна фиданка. Какви сладки и вкусни плодове ражда. Някой трябва да ги обере, някой който все още може и има желание..."
Циганското лято - време на осъзнаване, време в което суетността е останала нейде между пролетта и лятото, време в което можеш да кажеш - "Направих каквото можах, доволен съм, а вие?"
Благодаря за посвещението в "моето циганско лято"! |
Re: Циганско лято от Boryana на 28.08.2012 @ 14:25:38 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво ми бе да прочета, Соник.
Обичам циганското лято- някак прозрачно е, наситено с усещания, които странно имат качеството да са, както не съвсем обясними и различими, така и остри, пронизващи, необичайни... Дано го дочакаме, Соник... |
Re: Циганско лято от doktora на 28.08.2012 @ 14:28:06 (Профил | Изпрати бележка) | И тихи размисли за живота пристъпват в съзнанието... пепелта на живота съвсем скоро ще покрие всичко, но желанието да се отпуснеш в меката топлина на отминаващото те обзема напълно, кротичко потъваш в ефирната му прегръдка и ти се иска потъването да продължи дълго, дълго... Светът наоколо бавно и красиво угасва... мисълта за студената зима е някъде отвъд прага...тя ще почака, нейният ред предстои, но все още е рано...
Циганското лято...на човешкия живот.
Браво, Соня...прекрасно есе, мила! А и той го заслужава, истина ти казвам!
Коментар няма да правя, Найден и Ано го казаха...
Док:))) |
Re: Циганско лято от blagova (blagova@mail.bg) на 28.08.2012 @ 14:36:32 (Профил | Изпрати бележка) http://taniablagova.com | Първо - поздравления за темата и интересното `и развитие. Аз също много обичам "циганското лято".
Второ - Мисля,че тъгата не влиза в неговата характеристика. Помислете, не е ли то нещо като втори шанс, като бонус да изживееш нещото,което не си осъзнавал преди като важно, за да се почувстваш щастлив. А в природата - тя си е "прекрасная пора, очей очарование" още от времето на А.С. Пушкин :):) Успех,Сон! |
Re: Циганско лято от rajsun на 28.08.2012 @ 17:03:53 (Профил | Изпрати бележка) | И след най-дългата зима идва пролет.
Обратното по-добре да го забравим)))
Бъди! |
| |