автор: biser4e

Аз имам правото да те обичам,
дори, когато искаш да забравиш.
А любовта е приказно момиче,
което през съня ти преминава.
Връхлита като птица рано сутрин,
след дълга нощ, в която си ме нямал.
Потрепват леко тънките ти устни-
каква невероятна изненада!
Ще те повлича в дюните копнежа,
ръцете й ще те ласкаят с лято.
Ще бъде по- уверена от мене,
по- женствена, по- хубава...
За кратко
ще се изгубиш в погледа й жаден.
Страстта поглъща всичко като хищник.
Ти имаш право да си безпощаден
с тъгата си, че още ме обичаш.
Ще бъдеш по- щастлив. Като утеха,
накъсан дъх ще рони тишината.
Но есента ще те превърне в ехо,
момичето - във хладна непозната,
която търси сигурност в живота
и никак не обича изненади.
Аз имам правото да съм покоя,
когато писък ехото ти стане...