автор: teAnu

защо ли има нещо все да ми напомня
защо те виждам в малките неща
защо съм те заровила дълбоко
а някакси - над твоя образ непрестанно бдя

защо ли... не умреш във мен завинаги
защо допускаш да те има на света
защо не ми докажеш, че щастлив си
и някакси... - с това да ми дадеш на мене свобода

защо ли илюзорна си ми ти утеха
защо откривам те, напомнят ми неща
защо си давал ми най-дребни значета,
които са ми днес криптирана следа

защо ли ми отвързваш камъни
защо веригата освобождаваш днес
защо не искам, но поглеждам розите
втъкани и родени в стария ни трънен плет

защо си минало, нетърсено си бъдеще
защо си грешка на природата у мен
защо си свят ти незавършен вътрешен
неусвоен, неуловен ... и някакси не-забранен !