Скъпи ми Гарончо!
Измина цял месец, откакто пристигнахме в Санкт Петербург. Първите ми впечатления от града са повече от прекрасни. Уникално средище на културни и исторически паметници. Град, в чийто основи сякаш са заложени разкош, духовност и.. интрига.
Евелин живее извън града, в „дачата“ си – огромна вила, на две нива, с големи, блестящи прозорци, някои от които гледат към река Мойка, а останалите към парк-градина, в средата на която е разположено езеро с диви лебеди.
За един месец обиколих църкви и музеи като за цял живот. Направо се губя из фактите, които научих и впечатленията си от красотите, които видях. Чувствам се дребна и незначителна пред чудесата, които откривам всеки ден из този забележителен град.
Дачата на баба се намира недалеч от Двореца на Юсупов – графът, който се води за един от убийците на скандалния Распутин. Пристройката, където монахът-шарлатанин е бил убит, сега е ресторант – наречен Дворянско Гнездо. Историята покрай самото убийство непрекъснато ме навежда към мисълта за устовойчивостта на злото. Представяш ли си – първо - храната, която Разпутин е поел в онази, фатална за него нощ е съдържала отрова, достатъчна да гътне един имперски полк, второ – напитката му е било по-скоро цианкалий с вино, отколкото вино с цианкалий и пак не му е подействала смъртоносно. Накрая Юсупов го е прострелял в главата, но неубиваемият спиритист пак се изправил на крака и хукнал да прескача стените на градината, където е настигнат от Юсупов, Пуришкевич и княз Димитрий Павлович , които го метнали в кола ,откарали го до един мост на Нева, недалеч от Каменния Остров и го хвърлили в буйните, леденостудени води на реката. Когато измъкнали трупа на Распутин изпод леда, лекарят с безкрайно удивления установил, че смъртта е настъпила вследствие удавяне...
Та, точно тази пристройка, в която сега е ресторант Дворянско Гнездо се превърна в моето любимо за посещения място. Обстановката е разкошна – кадифе и злато, изискана мебилировка и обслужване като за императори. Няма да говорим за цените... Баснословни са, но менюто ги оправдава.
Алеко се чувства превъзходно в именията на пра-баба си. Прекарва голяма част от деня си из парка, неотлъчно следван от двата булдога – Сталин и Чърчил, а привечер сядаме двамата с него и учим руски език. Интересното е, че малкият „прихваща“ безбройните думи и падежи много по-бързо от мен... Сутрин от девет до единадесет идват двама учители, които преподават на Алеко математика и граматика на родния му език. Евелин е организирала всичко!
Евелин сипва чай от самовара в красиви порцеланови чаши, изписани със злато и китайско-синя боя, а Настя Фьодоровна, икономката, донася пирожките. Двата призрака са се настанили съответно до мен и до Евелин и завистливо ни броят хапките. Пильо и Игор са се сдушили до такава степен, че понякога приличат на призрачна хомосексуална двойка. Мъжката лИбоФ е най-силна! Незнам кое ги крепи още на този свят – дали нещо, което ще се случи с нас или нещо, което предстои да се случи помежду им. Мамо, защо тате Роби има и други деца, а ти нямаш? – стряска ме въпросът на Алеко, докато предъвквам мазната пирожка старателно. Покрай тия пелмени, пирожки и купища сметана съм заприличала на малко бойлерче... Защото някога, преди да се запознае с мен, татко ти е имал друг живот и друго семейство. – отвръщам късо и изчерпателно и гледам да сменя темата, че не ми се рови в ничие минало – Ти реши ли си снощи всичките задачи, които ти даде г-н Якитов за домашно?.. Конечно! – отговоря ми малкият умник с перфектен акцент..
Евелин се засмива доволно и обяснява на Настя Фьодоровна колко е талантлив внук ѝ. Настя Фьодоровна говори няколко езика и е доста изтънчена за икономка, поне по моите представи. Интересното в този град е, че интелигентните хора не са много състоятелни, а кучетата по улиците се хапят едно друго, ако са еднополови. Евелин много се забавлява с това мое наблюдение и ми каза, че наистина – само Сталин и Чърчил правели изключение и то, може би заради имената си, които предполагали поне частична дипломатичност.
С Иван не съм се чувала от близо седмица. Той ми скайпва всяка сряда, между 9 и 11 сутринта, когато Алеко е на уроци. Истинска загуба е, че преди не съм си говорила толкова дълго с него. Един от двама ни е пораснал и се разбираме чудесно, когато сме заедно. Ще ми се да избегна генерални клиширани заключения, но Иван и аз сме свързани като с невидима нишка, която не е само сексуална. И не е само от миналото. Жалко е, че при така създалите се обстоятелства, не можем да прекарваме дълго време заедно. Евелин е крайно заинтересована от личния ми живот и понякога това ме дразни. На няколко пъти се опитва да подхване дискусии на тема Иван, но аз ловко са измъквам.
Довечера ще имаме посетители, Рени – казва Евелин, ей-тъй сякаш между другото. Сериозно?! – отвръщам аз. Досега си мислех, че ни криеш от познатите си, защото те е срам от нас! Баба отмята главата си назад и се смее с цяло гърло! В такива моменти ми напомня за самата мен – необуздана и самобитна амазонка.. Рени, такова дете си понякога! – обръща се тя към мен. Няма такова нещо! Просто ви оставих малко да се климатизирате. Довечера ще ни гостува Феликс Николаевич, далечен родственик на граф Юсупов, за когото се говори, че във вените му тече и распутинова кръв. За това, последното, лично аз съм убедена, защото Феликс е най-скандалната личност, която познавам. Няколко пъти ме е посещавал през последните години, защото е заклет спиритист и алхимик. Предполагам, знаеш колко съм навътре и аз в тази материя. Олеле, бабче! – не мога да се въздаржа аз. Едва ще дочакам до довечера! Трябва да приспим Алеко веднага след вечеря!
Не се притеснявай – „успива“ ме Евелин. За Алек имам специална изненада! Поканен е в дома на Настя Фьодоровна за да се запознае с внучките ѝ и ако нямаш нищо против – може да пренощува у тях. Ирина и Ксения са добри, възпитани деца и Алек ще си прекара чудесно в тяхната компания! Плюс това – нека не забравяме, че такова посещение се равнява на близо 20 урока по руски език. Пък и ще види как живеят нормалните хора в Русия. Нали, Алек? – обръща се Евелин към сина ми, чиито огромни светло-кафяво очи на сини, зелени и лилави точици са грейнали като звездички. Да, Евелин! – отговаря Алеко.. С удоволствие ще посетя семейството на Настя Фьодоровна! Само, извинете, Настя! Нали няма да имате борш за вечеря? Настя Фьодоровна го успокоява и му казва, че вече е забелязала колко Алек недолюбва борша и че никога няма да подложи такъв скъп гост на подобни инквизиции.. А какво е това инквизиции? – пита Алеко..
Оставяме Настя да ограмотява сина ми на тема Светата Инквизиция и двете с Евелин се оттегляме в стаите си, за да се „напудрим“ за предиобедното си кафе в Дворянско Гнездо. С големи мъки се намъквам в летен костюм от бяло трико и се кълна, че няма да сложа хапка тесто в устата си повече. Кантарчето е заковало на 57 кг и сто процента съм убедена, че не ме лъже! На врата си провесвам сребърен кръст с пет брилятна на него. Евелин ми го подари още на първата ми вечер в Санкт Петербург, в комплект с красив пръстен, също с брилятни и обеци, във сферична форма, обсипани със същите „камъчета“. Добрата новина около тоталното ми ошишкавяване е, че лицето ми изглежда красиво така – с чиста, опъната кожа и мек (не вечно гладен) поглед. Иван пръв забеляза промяната в погледа ми. На скайп. Каза, че за този поглед би се изстрелял доброволно и в дълбокия Космос...
Качваме се в кабриолета на Евелин и отпрашваме към Дворянско Гнездо...