автор: mitko_jordanov

Има хора, които носят в себе си силата на вселената, нещо свръх естествено, божествено, може би още древните са го разбрали и са ги нарекли светци, изографисали са ореоли на тази сила и са и се прекланяли.
Днес го наричамв харизма, лидерство и как ли не, но то си остава непреходно, нещо което не можем да възприемем и обясним с несъвършенните си сетива. По всяка вероятност това не е чудо, а еманация на човешката същност, стъпалото към което се стремим. Погледнато от долу изглежда място на покой , на пълна хармония, място където си ти, където си себе си. Тези хора просто са светлната в тунела след която пълзим. Може би ще запиташ приятелю „как да ги отличим?”. Те са около нас, забелязва ме ги винаги когато отворим сетива за тях, моята баба, твоят учител, на батко колегата, на кака ти треньори и хиляди други толкова обикновени в прозаичния живот, освен в моменти, с подхвърлена дума, невинен жест, архаичен спомен, нелеп съвет. Миг отвярящ прозорец или дори завеса към един друг свят, нашият но осветен от техните прожектори. Тогава поставяме ореола, тогава виждаме цялата доброта на света събрана в тяхната усмивка, не защото само там и тогава я има, просто тогава четем света с добротата си, с очите на нейния ореол.
26.08.2012г.