автор: tomatroev

Как пееха другите - в хор!
А Троев - него вятър го вее
в проклетия училищен двор,
защото не може да пее.

Такива заслужават куршум.
Или да ги хвърлят от кея...
Дори в къщи аз пеех на ум,
защото не можех да пея.

"Я дайте му нотите - в сол!
Най-после да схване идеята..."
"Набийте ме - казвам - на кол,
такъв съм, не мога да пея!"

"Това е - ми казват - ключа,
за бога, не искаме много!"
А аз като пукал мълча,
не мога да пея... не мога!

Аз можех да бъда герой,
изтръгнал сърцето на змея.
Как остро бе мойто перо!
Ала не можех да пея...

Как исках да се изкуша,
да чуя: "Човече, добре е!
О, вижте го как, от душа,
той хубаво можел да пее?!"

Но някакси верният тон
все не откривах къде е.
Не песен, любима, а стон -
не можех, не можех да пея!

И пишех куплет след куплет
като наниз пендари - за Нея.
Затова, мила, станах поет.
Защото не мога да пея.