автор: rodenavlotos

В нощта един невидим саксофон
пронизва с нож гърба на тишината,
дълбае и дълбае с всеки тон
все по-дълбоко и навътре във душата й.
Той плаче – нужни са му сцена и простор,
така му трябва въздух за да страда,
затворен е звукът му в тесен двор,
заключен е зад медната ограда.
Градината е тясна за тъга –
достойни са за мъката звездите –
опира длан в небесната дъга,
дълбае с нокти, в Космоса полита.
Вселената е само онзи дом,
където може да открие свободата.
Блажен потръпва сетният му тон
и кротко се завръща на Земята.