автор: Albatros

Не се родих на райските Бахами.
Сейшелите са тих делир на луд.
По цяла нощ ти свивам оригами
от вестник „Преса” и от вестник „Труд”.

Наместо със ятата да замина
все по-на юг – и да не ми е зле,
се сипе във съня ми перушина
от ангели с катранени криле.

Навярно ти изглеждам твърде смешен –
хартиен жерав над пламтяща степ.
Не лекокрила птица – в мен летеше –
хартиена – душата ми към теб.

Изпратих ти безброй ята от птици –
летяха те с опърлени крилца.
Не знам сред всички български лирици
друг да е писал толкоз писъмца.

Все вярвам аз – нали глупак съм кръгъл,
че този свят е обич – и летеж.
Ала – изглежда, май съм се излъгал,
че стихчетата мои ти четеш.

И ти редя безсъници в куплети –
в тях се търкалям – трънено валмо.
Ако за мене някой ден се сетиш,
ми напиши поне едно писмо.