автор: Waljo

Изпил болката на цялата Земя,
аз лутам се в несвяст, дали живея ?
И загрижен за съдбата на Света,
за мир, любов и красота копнея …

Измъчва, като палач въпрос – Защо ?
Мълчиш Човечество, през вековете…
Обходих пипнешком, Земното кълбо !
Спасих ли Родина от враговете ?

Денят потънал е в лакомства – вони !
Животът кратък, сляп, глух е за това...
Светът днес, кърви разкъсван от войни.
За Бога, Хора ! Ще мълчим ли ? Докога ?