автор: feq

Пухкаво и мило бе-
като мъничко,добро дете.
Топчица косматичка,но в клетка,
затворена,а уж с грижи е обсипана.
Зайченце едничко имахме вкъщи
и без никой да се мръщи,
животът си вървеше до сега-
слагам начало на мойта самота.
Топи-казваше се тя,
с мъничка и крехкичка душа,
със сърчице нежно като перушинка,
със зъбки остри като на гризач,
с козинка пухкава,красива
и с нрав като на принцеса дива.
Но в един нещастен ден видях как си отива,
но къде? Кой така бързо ми я отне?
Зайчето ми мило,ах...
Спря и ритъма на сърцето ми в този час!
Сълзи безброй не ще я върнат,
нито множество молби,
а мен все тъй силно ме боли...