автор: blagova

Имам дарба - да помня.
С памет, с разум, с очи.
Тихо, кротко и скромно.
Външно – не ми личи.
Помня думи и дати.
Помня зло и добро.
Дарба или проклятие?
От утроба – до гроб.

Де да можех да сложа
във душата си ред.
Не по волята Божа,
а по собствен разчет.
На мига да забравям
всичко грозно и зло.
Доброта да прославям.
Злото ... не е било.

Но живеем, за жалост,
приковани на кръст:
Между болка и радост,
между щедрост и мъст.
Как красиво да вярвам
в дефицит на добро?
Памет – грях или дарба
ще ме следва до гроб.