автор: gorski

Есен

Пак отронва жълти листи календарът.
Все едно ми е. Нали съм в този топъл град?
Мога да се лъжа, че съм още млад,
че безгрижните сезони се повтарят.

Мога птици и илюзии да храня,
да преследвам романтичен идеал
и след всяка своя грешка и провал
пак за нова работа да се захвана.

Само че и циркът шатрата си свива.
Някак неусетно и без съпротива
лятото изгубва своите права.

Готвят се за зима даже тук, в Созопол.
Уж градът е южен, уж брегът е топъл,
но пред всяка къща – струпани дърва.