автор: Waljo

Конници в бой, българи страшни !
Мачкаха всичко с огън и плам...
Бяха в кръв и пот, бяха прашни.
Ти не помниш, аз помня и знам.

Робство, турско ни обезличи.
Болка пъхната в чувал, съдран !
Курбана наш ни обезсмърти...
Теб те нямаше, но аз бях там.

Русия, бе надежда една...
Сила даде срещу ятаган.
И с кръвта си измихме срама !
Теб те нямаше, но аз бях там.

Войните убиваха мечти...
Октомври дойде, с водка, наган !
В ТКЗС - сме всички почти.
Ти не помниш, той бе неразбран.

Строихме петилетки смело.
Имаше устрем, имаше плам !
Духът ни бе вързан дебело...
Теб те нямаше, но аз бях там.

Демокрация – стара мома...
А за света сме само за срам.
Царят е гол, искам да крещя.
Теб те нямаше, но аз бях там.

Трябва заедно да сложим ред !
Очакваме, Брюкселски - „Сезам”...
Пак оставиш ли ме сам напред,
Мен ме няма, оправяй се сам !