автор: erka

То често ще ме връща точно тук,
където облачни глухарчета изсипват
памучните си прежди по върха,
доплитайки калпака бял на Рила.
Омацано по бузите в смола
след бързата прегръдка с някой дънер
ще се заплита из стърнища и трева,
защото клинчи настрани от пътя.
Ще се опитва да пребори кучето,
да го катурне в купчина шишарки,
а не успее ли, от лошотия
ще се опита даже да го язди
поне до оня изтърбушен ствол,
където слънцето потапя ирис
във огледалото прохладно на потока,
а той - ще му намигне във златисто
и целият му свят за миг ще стихне
под шапката на тъмна манатарка,
докато гладната му мисъл се усмихне
край най-вълшебния тиган на татко,
изпълнил със божествени ухания
онази пъстрата и топла стая
от къщичка приклекнала в гората
насред зелените ръце на Рая...
...ще слуша ококорено забравен разказ
за зимните следи на сиви вълци
и ще му тракат зъбите от страх
щом смърча зад прозореца замръкне.
Притулено по котешки до печката
ще рови в чашата с компот от боровинки,
докато плисне някое петно по себе си
и нечий смръщен поглед го настигне.
Ще се почесва дълго край пижамата,
завивайки ината си в леглото,
а татко тихо "лека нощ" ще каже
и двамата ще ги целуне по челото.
Сънят му ще залепне по смолата
под миглите от борови иглички
и някъде край Мусала ще го очаква -
все същото -
петно от боровинки.