автор: ATOM

"Страшно е из този произволен
свят, запратен нейде из ефира.
Всеки сам за себе си е болен.
Всеки сам за себе си умира." *


Всеки сам за себе си кърви,
всеки сам за себе си умира,
но помежду нас ефира ври
и самотността стерилизира.

Ти си друг до някога, а сетне
атом си в дъха на тишината.
Точно затова сме мимолетни
щом не си общуваме съзнателно.

В смисъл - да съграждаме, градим
заедност, съвместност, споделеност...
Атомът е свят неразрушим
само във взаимната вселена.

Нека! Сам за себе си умра... и...
В себе си! Към себе си! От себе си!
Гина от частични шумотевици.
Тишината - цяла и добра е!

----------------------------------------------------------------------
* - Андрей Германов диктува това свое последно четиристишие на жена си, часове преди да ни напусне.

Преработено