автор: vilvar

Дълго спестявах за щастие -
лично, женско, човешко.
Заделях старателно
от моето време, здраве, живот.
Да де, знам - нищо от тях не е мое.

Поуката - влогът е срочен,
спестяванията недостатъчни.
Пъзелът несглобяем,
заради липсващи късове.
Отлагано щастие моята същност е.