автор: papacot

Любовта ни – покълнало зрънце
под копита на тежки райдъри –
дири място горе при слънцето
сред небесните аутсайдери.

Не е нова, но динамично
пълни вселенски артерии.
Усмихни се, момиче!
Има такова поверие:

Ако откъснеш цвете –
някой при теб ще се върне.
И ще осъмне в ръцете ти –
глупав хербарий на хълма.

Но ти не бъди себична.
Малко вода е потребна.
Две думи само – обичам те.
И вечност от спряло време.