автор: gorski

РЕТРО

Сам на скалите. Сам и – морето.
Няма сирена, не идва делфин.
Всичко пред погледа – ултрамарин.
Всичко в главата ми – минало, ретро...

Идвам от двайсети век и ненужен,
вехт и износен е моят багаж.
Тук от морето очаквам кураж,
търся утеха от вятъра южен.

Някъде – много далече – фрегата,
виждам платната й – ярки цветя,
чакащи своя спасителен вятър.

Чайка над мен изведнъж се надвеси,
разочарова се и отлетя.
Грабна очите ми и ги отнесе.