автор: nita

С теб съм истинска,
а дори не те познавам.
С теб съм истинска
и това кара ме да полудявам.
Да си до мен харесва ми,
събуждаш същност вече загинала...
Да си до мен харесва ми,
припомняш неща вече забравени...

Довчера със себе си не можех да говоря,
бях затворена и чужда...
В онази нощ разказах ти за всичко мое
и усетих как нежността отново се пробужда.

Бях забравила
какво е да покажеш болката...
Бях забравила
какво е да не скриваш мъката...

Накара ме да съблека душата си
и по-гола никога не съм била.
Допуснах те в килера на живота си,
където от всичко боли и властва непрогледна мъгла.

Аз казах ти,че съм силна,груба и властна
и че чувства не понасям,
но ти отключи страната прекрасна
нежната долина,в която нощта ме отнася...

Лицето ми грееше
с усмивка неподправена.
Бях спокойна
и усещах лекотата забравена.

Не искам да ме обичаш,
моля те не го прави.
Не искам "любов" да ме наричаш,
но моля те не си тръгвай и ти ...