автор: blagova

Камино е най- мистичният поклоннически път. С богата история, оплискана с рицарска кръв. С ценни паметници и реликви. Пресичащ живописни ручеи и каменисти русла, житни ниви и горски дъбрави, извиващ към връх Сомпорт /1632 м/ , спускащ се по опасните склонове и урви на Пиренеите и пресичащ земите на Северна Испания. Път дълъг и изнурителен, често губещ се сред пътечките в горската пустош . Отъпкван хилядолетия от подметките на милиони поклонници от цял свят. Път, за който са написани множество книги и се носят митове и легенди.

Преди да разкажа личната ни история, уважаеми читателю, се налага да поднеса последващата информация, без която ще бъде невъзможно да се потопим в истинската атмосфера и в магията на преживяното от нас. Имайте търпение – десерта се поднася винаги последен,нали!
Камино води към мощите на свети Яков /един от 12- те апостоли /, погребан на Пиренейския полуостров, на мястото, където една нощ някакъв овчар видял ярка звезда над полето. Според легендата светецът разнасял словото на Христа по тези места и призовавал хората да приемат вярата. Сант’Яго или Свети Яков – рибарят, брат на Йоан Кръстител е един от най- ревностните последователи на Христос. Наричали го още Синът на гръмотевицата, защото си позволявал да спори дори със Спасителя. Загинал като мъченик за утвърждаване на християнската вяра. Екзекутиран от цар Ирод през 44 год.
Мястото, където са погребани мощите, било наречено Компостела /campus stellae – поле на звездата/ и на него веднага възникнал град – Сантяго де Компостела, който започнал да привлича поклонници от целия християнски свят. Тези поклонници, които изминавали свещения път Камино / el kamino – път исп. / били наречени пилигрими. Техният символ бил кръглата раковина, на която е изрисуван кръстът на св. Яков. Според легендата някога в далечните години, първият поклонник, който трябвало да прекоси буен планински поток, получил свише указание за брод от подредени мидени черупки.
Пътят на Сантяго започва на френска територия и е бил с няколко маршрута /от Орлеан,Везелат, Ве Пут и Арл,обединяващи се в един в южното градче СЕН ЖАН ПИЕ-ДЬО-ПОР. Той минава границата с Испания през Пиренеите през прохода ИБАНИЕТА и от историческото и митично селце РОНСЕСВАЛИЕС /за което ще стане дума по-късно/ , прекосява северна Испания от изток към запад , завършвайки в изящната катедрала в центъра на Сантяго де Компостела пред мощите на свети Яков. Разстоянието е 800 км. Може да се измине с кола, велосипед , на кон или на магаре, но особено достойни са тези, които го извървяват пеш. Данте Алегиери нарича всички, извършили поклонението „единствените истински пилигрими”.

Камино е по-различният и по-романтичният поклоннически път. Пътят – магия, щом за всеки испанец и испанка е въпрос на чест и дълг да го извървят поне веднъж в живота си.
Той е Пътят на СИЛАТА.
Твърди се, че минава точно под Млечния път и следва енергийните линии на земята, отразяващи енергията от звездните системи над него. В източните философии духовната жизнена сила на земята се нарича прана. Праната е неразривно свързана с животворната сила на слънцето, осигуряваща енергия за всичко живо.
Животворната сила е особено интензивна по енергийните линии.Те представляват основната структура на духовността на земята. Енергията им ускорява вибрациите на осезаемата и плътната материя, които изграждат човешкия мозък. В резултат на това стимулиране се постига по-пълно осъзнаване на вече известна, но потискана информация. Човек става по-духовно същество – за добро или за лошо.
Това – от научна и езотерична гледна точка.

Информацията за Камино може да се проследи в историческата литература назад във времето чак до древните келти, със съпътстващи митове за космически откровения, с присъствието на гноми, феи и тролове. Първото писмено свидетелство , обаче, е на френския свещеник Аймерик Пико, който изминал пътя до Компостела през 1123 г. Според друг исторически източник епископът на Франция Льо Пюи и многобройната му свита били сред първите поклонници , оставили описание на пътя си през 950 г. С всеки нов век броят на пилигримите се увеличавал, както показват описанията за преживяното от тях. Пътят, който днес извървяват поклонниците, е същият като средновековния, изминат от Карл Велики, Наполеон, свети Франциск от Асизи, Исабел Кастилска , наскоро от папа Йоан ХХ III, както и от много други.
Някъде през Х II век испанците започнали да се възползват от мистиката около свети Яков в борбата си срещу маврите, нахлули на полуострова. По протежение на Пътя били създадени множество военни ордени и прахът на апостола се превърнал в силен духовен амулет за надмощие над мюсюлманите.
В онези времена хората вървели на групи, от страх да не бъдат нападнати от разбойници и крадци. Орден от кастилски рицари – тамплиери подпомагал и закрилял пилигримите по време на похода им. Построени били множество църкви, манастири и убежища по пътя, които предлагали подслон, съвет и помощ.
Днес испанското правителство е поело под своя закрила поклонниците така, че те да преминават разстоянието необезпокоявани от никого. По трасето има много хосписи и заслони, за нощувката в които не се заплаща нищо. Местните жители са добронамерени и отзивчиви. На най-неочаквани места има ресторантчета и малки хотели. За тези, които не могат без удобствата на цивилизацията, се предлагат меко легло и топла храна. Навсякъде има красиви старинни чешми с чиста изворна вода.
Маршрутът преминава през над 1800 архитектурни и исторически обекта, които имат не само религиозно, но и светско значение. Пред очите се разкриват такива природни местности и гледки, които се помнят цял живот. Пълно обогатяване на духа. Огромната популярност на Камино е причина през 1987 год ЮНЕСКО да го причисли към своя списък на Световното културно наследство.

За едни той е път на поклонение, за други е маршрут за великолепно пътешествие. За всички, обаче, ПЪТЯТ Е ЦЕЛТА! Какво ще се случи на него, зависи от пълното ти себеотдаване .
Защо искаш да го изминеш? Каква е целта ти - да преодолееш него или себе си?
Ще имаш време да го обмисляш, вървейки ден след ден. В дъжд и в пек. В спиралата на горските шубраци, търсейки указателната жълта стрелка или знакът - раковина. В калните свлачища над стръмни урви и буйни планински потоци. Пътят не е осеян с рози, изисква добра физическа форма и здрави и удобни обувки, но гарантирано те връща към твоето начало в детските години, когато си опознавал света в най-чистия му вид . Откриваш, че небето над теб е все така високо и синьо, а звездите са големи и ярки. Млечният път от изток към запад е същата просека от разсипани светещи пясъчинки. Въздухът в планината е озонов , а цветята по горските поляни и в равнината са с повече цветове от небесната дъга.
Ще откриеш, че сърцето ти е отворено за нови приятелства, състрадание и готовност да помогнеш, да споделиш или да дадеш на срещнатия непознат пътник, без да имаш резерви и съмнения . Защото и ти ще получаваш същото през целия път. Ще се почувстваш пречистен и прероден, като след тежко прекарана болест . Ще си изпълнен с любопитството и нетърпението на дете, необременено още от житейските уроци.
Най-вече – ще се срещнеш със собственото си АЗ. Ще се опознаеш дълбоко отвътре, така както на никое друго място, останал насаме с мислите си през дългите и изпитващи духа и тялото преходи. Това ли си, за което си се мислил.Толкова ли си силен и устойчив, за да преодолееш трудните физически препятствия, без да се разколебаеш и обезвериш. Ами, ако това беше не буен поток, а житейска ситуация,така ли щеше да свиеш назад, забравил за целта. Такъв ли си и в своя делник, вторачил поглед пред стъпките си, депресиран и мрънкащ срещу дребните неудобства, незабелязващ красотата и смисъла на малките неща край теб. Всеки миг от твоя живот е Божи дар. Всяко дребно на вид нещо е ценно, дадено да съпътства радостта ти от живота и осъществяването ти тук, на Земята.
Как точно енергията на Камино ще се отрази на теб ? Това е предизвикателството!
В пророчески сънища, в които като на филмова лента ще си припомниш своя живот и прегрешения? Ще се върнеш в предишни прераждания, в които си бил значителна личност ? – както при американската актриса Шърли Маклейн.
Или ще се пребориш с многоликите си бесове, които те преследват цял живот, за да научиш, „че ще постигнеш мечтите си, ако първо разбереш какво искаш да правиш с тях”. Че „търсенето на щастието е лично и не е пример, който може да бъде даден другиму.”- подобно прозрението на бразилския писател Паулу Куелю. Най-важното - че „Силата е в теб” и „в теб е Бог” .
А може би ще почувстваш всичко, което срещнеш по пътя , като за първи път - както Аймерик Пико, авторът на първия справочник за Пътя на Сантяго.
Всички , предприели този път /освен религиозните пилигрими, разбира се/, многократно си задават въпроса ЗАЩО? – Защо го правя?

Време е и аз да отговоря на този въпрос.
Какво ме накара да изчета толкова много статии, исторически източници и книги за Камино и защо сега решавам да опиша всичко това? Съдбата /в лицето на нашите семейни приятели, които от години живеят в Южна Франция/ ми предостави възможността да се докосна до магията „Камино” в едно от гостуванията ни при тях. Духът ми отдавна вече бе зареден с прелъстителната информация и неудържимо и многократно ме бе пренасял натам през времето и пространството. За тях Камино не беше непозната тема. Даже твърде добре бяха посветени в нея. Тяхната дъщеря на два пъти е минавала различни отсечки от маршрута , като студентка, а веднъж е била и в орден на доброволци.
Дефицитът на свободно време и физическата неподготвеност ни спираше да направим пълния ритуал на прехода, но една вечер пред запалената камина и с кипналото френско вино във вените ни, взехме компромисно решение : Ще посетим само някои точки от Камино.С кола. С надеждата да почувстваме поне част от магията. Ако успеем и да пренощуваме в някой поклоннически заслон с истински пилигрими – това ще бъде върхът. Определихме деня и началната спирка, въодушевени от интересното приключение, което ни предстоеше.
Пристигнахме рано сутринта в градчето СЕН ЖАН ПИЕ – ДЬО - ПОР, където се събират лъчите от останалите маршрути на Камино. Оттук нататък пътят е един до Сантяго де Компостела.
Денят бе слънчев и спокоен. Обикновено в неделните дни тук, на централното площадче, се провеждат многолюдни маскирани рицарски паради, събори и религиозни шествия. В делник местните жители са на работните си места – в малките магазинчета и хлебарнички с ароматни франзели , в кафенетата и кокетните сладкарнички с по няколко масички. Къщите, каменни и двукатни, с дървени капаци на прозорците и с провиснали цъфтящи цветя от малките балкончета, сякаш се сливат с каменния площад. На фасадата на една от тях с вид на странноприемница , се откроява стилизирана раковина - емблемата на пилигримите.
Решаваме да поседнем на чаша капучино в кафенето,от което се вижда целият площад и почти половината градче,тъй като то е разположено на малко възвишение над река. Вероятно назад във времето тя съвсем не е била такава кротка и безобидна,защото над нея извива три дъги старинен каменен мост.От него се е проточил път, означен с жълти стрелки – знакът на Камино. На съседната маса се лее чуждоезична реч. Любопитството ни надделява и ние разпознаваме в лицето на възрастна двойка, екипирана за поход и с медалиони-раковини на гърдите, първите пилигрими, които срещаме. Мъжът и жената видимо са на възраст около нашата, но лицата им излъчват някаква особена решителност и светлина. Здравият вид и порозовелите им страни, вероятно от въодушевлението за предстоящото начало на Пътя, ни кара да мислим, че те непременно ще успеят. Как ни се иска след 30 дни да ги разпознаем сред тълпата щастливци в църквата на Сантяго де Компостела. А ние ще можем ли да сме там?!
Решаваме да се представим в къщата с раковината и да поразпитаме за нещата, които ни интересуват. Посрещат ни любезно и ни поканват да почакаме. Присъстваме на молитва за здравето и успешния път на следващите пилигрими – две млади момичета, ирландки. Екипирани са само с малки ранички на гърба и навит на руло спален чувал. На главите – шапки, на краката – яки спортни обувки. Явно са добре информирани за това, което им престои.
Жените с вид на монахини, които ни посрещнаха и ни помолиха да изчакаме, закачиха на гърдите на момичетата раковини с изобразен на тях меча на Св. Яков, поставиха началния печат на документа, който удостоверява статута им на поклонници, и ги изпратиха с благословия.
Чак след това се обърнаха към нас и отговориха на всичките ни въпроси. На тръгване ни дадоха подробна карта с маршрута на Камино с всички чешми, заслони , хосписи , забележителни религиозни и исторически места по него.
Не ни се тръгва от градчето. Сякаш някаква магия ни задържа, кара ни да се вглеждаме във всяка къща, уличка и камък на площада. Милиони крака на поклонници са минали оттук, изпълнени с вяра и надежда. Милиони сърца, опиянени от жаждата за откривателство и просветление са туптели, поемайки изнурителния мистичен път. Векове са замели техните решителни стъпки. Чувстваме как заразата на нещо необикновено качва пулса ни. Имаме нуждата да видим още и още. В какво се изразява този порив, който кара хора от цял свят да идват и да изминават 800 км пеша. А има и такива, които го изминават повторно или идват да работят като доброволци в хосписите за поклонници.
Напускаме градчето, минавайки отвъд полуразрушените крепостни стени, през Порт Д`Еспан. Камино извива малко по-нагоре през живописния мост и се губи в ширналото се зелено поле, а над него небето е толкова синьо и необятно, че свят да ти се завие. Тръгваме с колата по асфалтирания планински път. Обграждащите долината Пиренеи ни внушават усещането за нещо толкова близко и познато, но отдавна забравено и покрито с праха на изминалите години. Силно и необичайно усещане – назад към природата, към истинското, към началото.
”Научи се да получаваш удоволствие от усещането. Твоят поход трябва да те научи на това. Настрой се за онова, което изживяваш и зарежи целеустремеността си. Пътят е целта.” - повтарях си това, което авторите на книгите за Камино ми бяха внушили. „Не очаквай нещо необикновено и тайнствено. Промяната ще се извършва в теб”.
Навлизаме в Пиренеите. Това е като първоначален шоков удар - стръмно и необятно. Хребетите се преливат един в друг, а по-далечните се губят в синкава мъгла. Широколистните дървета с височината отстъпват на иглолистни. Виждаме параклис в скалите, понякога - побити железни или дървени кръстове, купчини камъни, струпани под формата на стрелка - все знаци на Камино. Пътят ту се преплита, ту се отдалечава от пътеката за пешеходците. Понякога различаваме единични фигури на пилигрими, друг път цяла върволица на разстояние един от друг . С тояги в ръце, с раници на гърба и съсредоточени в знаците по пътя.
КАМИНО е изминаван в продължение на хиляди години от светци, грешници, неудачници, крале и кралици. От писатели, артисти и хора на духа. Стъпили веднъж на него, те трябвало да се превърнат в обикновени хора, за да открият най- дълбокия смисъл на духовността си и да разрешат някои конфликти в собствената си същност. Да се върнат към себе си. Още от древността хората знаели, че енергията на Камино тласка към повече самосъзерцание, себепознание и разбиране на причините за собствената съдба.
Ето я и къщата, в която една кралица прекарала нощта, преди да умре. Редят се места с исторически и религиозни забележителности.
Неусетно слънцето прехвърля далечния хребет и бързо започва да се свечерява. Пилигримите, които задминахме по пътя, вероятно ще пренощуват буквално под звездите, в някой предвидливо построен заслон или параклис. Приема се, че Камино е изминат успешно от всеки поклонник, извървял пеш поне 100 км. Не са рядкост хората, прекосили цялото разстояние пеша за 30 - 40 дни, като накрая получават сертификат и пълна индулгенция в катедралата на Сантяго де Компостела. Ще ги разпознаете сред останалите туристи по раниците, кратунките и мидите, провесени на вратовете им.
Трябва и ние да потърсим убежище за нощта.
Влизаме в едно селце близо до френско-испанската граница. Спираме до чешмата в центъра. Скоро ще узнаем, че във всички селца по Камино има подобни старинни чешми. Именно бистрата изворна вода е направила възможен похода до Сантяго.
Преди да потърсим място за нощуване решаваме да посетим църквата, която се извисява на площада над останалите каменни къщи. Непристъпна, като бойна кула. Високо отвън се виждат малки процепи - прозорчета за наблюдателници. Масивна порта, обшита с дебели метални шини, побити с огромни гвоздеи. Вътрешен двор с чешмичка и изсечени от камък пейки – за непокръстените. Втора голяма врата – към църквата, в която всяка дървена пейка е с табелка за името на фамилията, за която е предназначена. Най-отзад на нещо като балконче са местата за жените – през средновековието . Внушителен е олтарът с позлатена статуя на Богородица с корона от лъчи. Този храм е бил спасителното убежище за населението от околността, когато испанските баски нахлували през границата, за да плячкосват.
От онова време е и подземието под църквата, в което сега има опънати нарове с матраци за пилигримите,които желаят да пренощуват тук . Най-вероятно, църквите са били и нощните убежища за странстващите рицари.
На излизане, на отсрещната страна забелязваме малък хоспис с жълта раковина на входа. Две стаи с легла по на два етажа за около 10 - 20 души. Млади момичета-доброволки от някакъв орден се грижат за пилигримите, нуждаещи се от медицинска помощ. Най-често това са рани от неудобни обувки, неокършени още от първоначалния преход, охапвания от насекоми или охлузване от падане. За тази нощ всички легла вече са заети.
Малка гостилничка по-нататък предлага чай от току що набрани горски билки, чийто вкус не се забравя лесно. Менюто ти предлага и ястия от гъби, сготвени отново с букет от билки. Пристигащите, обаче, имат нужда най-вече от сън и вода.Такъв здрав и зареждащ сън може да има само човек, извървял през горските пътеки и сипеи десетки километри без спирка, за да се добере до тук. Ще спат непробудно до зазоряване, когато цвъртенето на горските птички ще ги събуди за път. По-издръжливите пилигрими оформят весела и бъбрива група на обща маса в гостилничката. Бутилка божоле и тези, непознати до този момент хора, ще станат приятели за цял живот през континентите и сезоните.
Отново ни терзае въпроса ЗАЩО? Защо тези хора, останали без дъх от дългия и труден път, утре отново ще нарамят раничките си със светнали лица? Колко от тях ще издържат до края? Само тези ли, които виждат в Камино религиозен маршрут и искат да изкупят грехове? Ще узнаем ли отговора някога? Ще получим ли просветлението?
На следващата сутрин решаваме да продължим нататък, като преминем границата с Испания. Пресичайки прохода Ибаниета, обрасъл предимно с букови гори, се насочваме към РОНСЕСВАЛИЕС. В това малко испанско селце се срещат две велики традиции – на поклонението и на историята и легендата за Карл Велики. Смята се за един от от най-ранните пристани, приветствали поклонниците. По времето на големите поклонения това е бил най-големият манастир в областта с влияние дори върху територии отвъд Невада. Малкото му сгради принадлежат на религиозно братство, което от векове се издържа с дарения от цяла Европа.
Сред историците статутът на Ронсесвалиес е митичен. Бил е сцена на много прочути стълкновения между армиите на Карл Велики, който имал амбицията да обедини християнския свят, и армиите на арагонците и баските. Пак на същото място загинал най-прочутият от паладините /12-те благородници/ и племенник на Карл Велики – Роланд, за чиято храброст се разказват легенди. Огромният манастирски комплекс ревностно пази спомена за великите войни и заветите им. Тук за пилигримите вратите са широко отворени.
Влизаме в голямата църква. Вътре се молят няколко монаси в бели обредни одежди. Първата сутрешна служба. Литургията се води на езика на баските и нищо не разбираме. Настаняваме се на една отдалечена пейка и се заслушваме. Думата „пилигринос” ни подсказва, че в молитвите си монасите благославят поклонниците за трудния им път. Мирисът на тамян, готическата архитектура, облечените в бяло свещеници и техните мелодични песнопения ни докарват до особено състояние на смиреност и душевен мир.
В олтара образът на Света Дева Мария е от масивно сребро, а лицето – от скъпо дърво. В ръцете си държи букет, чиито цветя са от скъпоценни камъни. Църквата е толкова красива и величествена, че внушава колко малки и преходни сме на земята ние, хората. Един пилигрим тихичко ни обяснява, че мястото е било предварително определено от император Карл Велики, като за целта крале и кралици от Португалия, Испания, Франция и Германия направили огромни дарения.
Манастирът е с вътрешна градина, опасана от сводеста каменна галерия. В центъра `и – фонтанче, обградено от грижливо поддържани рози. Тиха и прохладна обител, предразполагаща за размисли върху смисъла на живота и всички онези дребни и преходни неща, които ежедневно те отклоняват от целта и предназначението ти . Едното крило на манастира е отредено за пилигримите. На дървени двуетажни нарове, в съвсем по спартански обзаведени стаи, са налягали изнурените поклонници. Тази нощ те ще бъдат гости на манастира, а монасите ще измият нозете им и ще споделят скромната си вечеря с тях. На утрото ще положат поредния печат в документите им и ще ги благословят преди отпътуване.
Ние нямаме право да останем тук , защото не сме със статут на поклонници. Навсякъде, където спирахме за отдих и глътка вода, ни впечатляваше особената почит и уважение на местното население към пилигримите, независимо от каква народност са те. Като към святи хора.
Дните, които си бяхме отпуснали за това приключение изтекоха, като пясъчен часовник. Магията Камино ни докосна само толкова, колкото да се заразим с нея. Отпихме едва първата глътка от вълшебно биле, колкото да почувстваме неговата сила, но не да се излекуваме, а да се разболеем още повече. Въпросите, на които търсехме отговори разроиха, като вируси , десетки други.
Не намерихме пълния отговор на онзи въпрос ЗАЩО, макар да чувствахме, че сме близо. Не разбрахме на какво сме способни и това ли сме, за което се мислим, защото не предприехме изпитанието на силите и волята си,извървявайки сакралния път пеш, според традицията.
Чувствахме се ощетени и самонаказани, тръгвайки обратно, когато напред предстоеше най-интересното: Вълнуващи срещи и запознанства с хора от цял свят. Величествени рицарски замъци на тамплиери-защитници . Магически ритуали, в които се посвещават пилигримите. Невероятната по своята красота и значимост за християнския свят катедрала на Сантяго де Компостела с мощите на светеца, съратник на Христос. Осезаемата вибрация на звездните и земните енергии, които те даряват с прана и неусетно те променят към по- висока духовност, отприщвайки творческа енергия . Не на последно място - пътувайки с кола, не успяхме да се слеем с природата в най-девствения и вид, за да почувстваме връзката и със същността ни като нейни деца.
Обещахме си, че ще го направим. Някой ден.
Бяхме единодушни за едно: КАМИНО заслужава да бъде извървян от край до край!Поне веднъж в живота . ЗАЩО?
Ако от прочетеното дотук не е станало ясно защо, ще се позовова на думите на бразилския писател-пилигрим Паулу Куелю:
„Господи,смили се над тези,които се опитват да сведат Космоса до едно обяснение,Господ – до някакъв вълшебен еликсир,а човека – до същество с елементарни нужди,които трябва да бъдат задоволявани,понеже те никога няма да чуят божествената музика.”