Не пукнала сред клоните зората
и ето - костенурката в гората
поема по уречения стръмен път,
че иска да я унижи светът,
подтиквайки я да се съзтезава
със заека, с което да признава,
че тя не може славно
да жъне битки с ходенето бавно.
И тя реши наместо спор,
на всички да даде отпор,
показвайки, че щом е упорита
и има в сърцето сила скрита,
ще тръгне по пътечката тогава,
когато зайчето си спи, не шава...
И крачи тя от дълго време,
а Заю Баю още дреме
и сладко, сладко се протяга,
наместо в съзтезание да заляга.