автор: genab

Под зодиака на Стрелеца,
проплакал първият ми ден.
И светнал в собичката тясна
окадения гредоред.
А мама, според обичая-
с погача, мед и вино,
немигнала с виелицата зимна,
да чуе моята орисия.

В полунощ
влязла тихо Тъгата.
Подире й с крачка широка
тропнала Свободата -
ясноока и дивна.
Последна прекрачила прага ни
Любовта
и вързопчето пелени се надигнало.

"Нека тъгува! - казала първата-
Всичко нека изстрада!
И всеки залък от хляба!"

"Като вятъра нека лудува!
Нека даже пръстта й
пролетни бури жадува! -
заповядала втората

Над старото
протрито цедило надвесена,
третата жар от очите си
в моите преляла
и сърцето ми в мълния окъпала.
Но пропели петлите...
Затова всичко е
свършено- недовършено.

На разсъмване тате попитал:
"Е, какъв беше знака? -
Школото или мотика?"
"Ни риба, ни рак! -
умаляла мама отронила.
Доде остарее
ветровете ще гони,
а ергените нея.