автор: LinaTod

Боб и Марион са двама души, които живеят в един и същи старчески дом в Англия. И както повечето старци тук – не изглеждат на възрастта си! И двамата.
Боб е на 84 години – нисък, нормално телосложение, плешив, с побеляла коса, живи черти и винаги усмихнат, когато търси контакт. Добродушен до сервилност. Води активен за възрастта си живот, самостоятелен е, пъргав и здрав.
Единственият му недостатък е, че не чува добре и има слухови апаратчета на двете уши, но комуникира без затруднения и проблем. Забравя някои неща, като всеки възрастен човек, но няма и следа от деменция или промяна на личността. В папката с документацията, която се води за него в дома, информацията за него е следната:
„ Методист. Вдовец. Работил на чиновническа служба. Няма специфични желания или решения, касаещи негово евентуално заболяване или смърт. Би бил щастлив дъщеря му да организира необходимото около погребението, както и тя да реши дали да бъде кремиран или погребан. Боб носи тефтерче, в което пише през деня – отбелязва събития или просто неща, които да си припомня. Има и детайлите за контакт с дъщеря му. Боб е енергичен мъж и се радва на посещенията в местните социални клубове, както и на излизанията със семейството си. Справя се сам с ходенето по нужда, както и с качването и слизането по стълби. Понякога трябва да му се напомня, че е с вчерашнита си дрехи и че трябва да ги смени. Обича да рисува и се радва на възможността да го прави на усамотено място. Обича да решава кръстословици, да танцува, харесва разходките и излетите. Получава ежедневник. Посещава църковния клуб всяка сряда.
Боб е щастлив, когато се социализира. Живял е в Съри с втората си съпруга. Малко след нейната смърт се мести в Плимптън /квартал на Плимът/, за да е близо до дъщеря си.
Винаги е бил общителен и се радва на всяка възможност за общуване.”
Тук ще спра , само за да кажа, че Боб често става от мястото си, за да дойде, да се ръкува с мен, само за да благодари за търпението, което проявявам към другите - „трудните” обитатели на старческия дом.
Продължавам...
„ Носи постоянно очила, има затруднения със слуха и често се случва да поиска нещо да бъде повторено, зажото не може да го чуе правилно.
Боб използва услугите на педикюриста на дома.
Боб общува на чист английски език.
Диагностициран с Алцхаймер.”
Ха, това ме изненадва, защото по нищо не личи! Боб многократно разказва, както той я нарича – „историята на живота си”: когато бил петнадесетгодишен, се е наложило да отстранят единия му бъбрек по някаква причина и докторът му казал, че е възможно да няма деца и да не доживее до старини. И му казал много да се пази, да не пие алкохол, нито газирани напитки. Той спазвал указанията цял живот и ето – има деца и оня ден навърши 84! Всяка вечер се пълни грейка с вряла вода за Боб, която той слага в леглото си и спи с нея.

Марион.
Тя е на 89 години. Категорично не й личат! Ходи трудно - с проходилка, но е на крак. Средно висока, умерено пълна, с прошарена, дълга до раменете, мека и чуплива коса, повече сива, в която тъмните, все още пигментирани косми преобладават, като тя засуква масури от двете страни на лицето си... Няма зъбни протези, все още е с нейните си зъби и повечето от тях са на място. Има приятен дефект в говора - съвсем леко фъфли. Има хубави дрехи, като за всеки тоалет има подходящо сако, на което държи, независимо от температурата вън и сезона. Изключително много цени и харесва дрехите си, нощниците си и се преоблича поне веднъж на ден. Ако се сети... Радва се на храната, на хубавата гледка от прозореца на стаята си, на появата на Боб в дневната, на двете котки в дома, на моите тъмни коси и хубави зъби... Понякога в тоалетната пред огледалото, след като се облече, се оглежда, прави смешни физиономии, танцува, поклащайки се на проходилката, говори с преправен тънък глас и сама си се залива от смях. Когато сяда на тоалетната, винаги казва „шок ту дъ систем!” Има деменция, но има неща, които помни и за които си дава сметка. Като например, че е в старчески дом, че има син и дъщеря. /Всъщност има двама синове, но за втория, който има някакъв здравословен проблем и също живее в старчески дом, не говори/ Знае къде живее синът й, вероятно защото това е нейният дом, знае, че дъщеря й е в Австралия. Когато ме попита аз откъде съм, възкликна „Ооо, Бългерия! БОрис фром Бългерия!” и каза, че Борис й е бил гадже, когато е била на 20, но майка й не одобрявала... Пътувала е много. Мисля си, че живот си е живяла, че е била щура и че е имала много мъже...
В документацията на дома за нея пише следното:
„Вдовица. Католичка. Работила е като продавачка. Синът й разполага и контролира парите й. Погребението й ще бъде поето от социалните служби. Не се знае дали предпочита да бъде кремирана или погребана.
Понякога се случва да е ядосана или раздразнена – препоръчва се персоналът да я успокоява и утешава в тези случаи. Има тенденция да се буди няколко пъти през нощта и да ходи в дневната – препоръчва се нощната смяна да я съпроводи обратно в стаята й. Марион има нужда от един асистент, който да осигури дневната й лична хигиена. Марион има слабост към дрехите и е способна да избере облекло, подходящо за сезона с минимално упътване.
Марион има склонност да оставя проходилката и да се движи без нея, особено като чуе музика. Тя обича да танцува. Харесва времето за хранене и се препоръчва да й бъде предлагано пълното дневно меню - тя е в състояние да избере предпочитаното.
В миналото е имала склонност да излива пиенето си на пода – персоналът трябва да контролира това. Марион има предписани памперси, но и трябва да се подсеща и подканя да ходи до тоалетна през деня.
Марион харесва да си говори с персонала и другите обитатели на дома на различни теми – както за нейния собстван опит, така и за този на другите.
Има интерес към пътуването и шиенето. Похарчила е първата си заплата за материали за ушиване на дрехите си.
Марион има куче и обича да гледа животни в дома си.
Препоръчват й се очила за четене, има няколко чифта. Слухът й е запазен. Общува на чист английски език. В състояние е да изрази желанията си. Диагностицирана с деменция.”
Относно желанията – то е само едно и е същото като на всички останали, които могат да ги изразят – да си отиде вкъщи.

Скоро в дома дойде нова жена. Шийла. Била е учителка - т.е, говоренето й е втора природа. Дементна, но в състояние да води приличен разговор, общителна, приятна. С идването си седна до Боб в дневната и дълго през деня говориха само двамата... Марион ревнува и се дразни, но не казва нищо. Вечерта Боб коленичи, усмихва се и предлага на Марион да се омъжи за него. Тя се цупи и отказва. На другия ден всичко си е постарому. А Боб не обръща чак толкова внимание на Шийла.
Всяка сутрин Марион става около 5.30ч и отива в дневната, готова за закуска и в очакване Боб да се появи... Боб спи до към 8.30ч и закусва в столовата в компания на други хора от дома. През деня най-често е навън, но винаги поседява с нея, преди да излезе. Всяка вечер Боб и Марион седят в дневната заедно. Понякога той се прибира след 21.30ч, но тя го чака търпеливо, радват се на компанията си, говорят си тихо някакви неща, усмихват се, споделят храната и чая си, той й кавалерства... Когато стане време да си ляга, тя става от стола си, обикновено напикана и казва смеейки се „цялата съм прогизнала!”. Боб не обръща внимание на това, изпраща я до коридора, където трябва да се разделят, навежда се, за да потърси устните й, целува я кратко и нежно и й пожелава лека нощ с уговорката, че ще се видят след закуска на следващата сутрин.

Мисля си дали не е по-добре да напреднат Алцхаймера на единия и деменцията на другия. Защото някоя сутрин единият няма да се появи на закуска...