С къщата си, малко странна на гърба,
пълзя си тихичко, из мократа трева.
Влагата обичам, от дъждът не се боя,
мога аз под него, цял ден да стоя.
Излизам си навън, тревичка да похапна,
после пак се скривам, за почивка сладка.
Рогцата си показвам, оглеждам се страхливо,
аз деца съм... ОХЛЮВЧЕТО срамежливо.