Врабчо-Грабчо,
скок-подскок
той от клона най-висок
на трапезата ми скочи
и вратле към мен проточи.
Да си клъвне иска сладко
пак от маминото сладко,
но храната ми е малко, братко –
стига само тя за мен
в този дълъг летен ден.
Затова ти казвам аз
в обедния жарък час
по-далече отлети
за да не пострадаш ти.