автор: osi4kata

Здравей, Дневнико!
Пътувам към аерогарата и си говоря с Виктор, капитана. Обецата е голяма работа – миниатюрна камера, микрофон и приемник. Малко е нечестно, че аз не получавам образи, ама карай! Важното е, че чувам. Виктор ми дава наставления как да се държа и това ме дразни, но слушам и предполагам, че ще изпълня наставленята му, защото трябва да разберем къде е скрит Алек или поне да добием някаква представа, защото (цитирам) при такава акция всичко се случва. Значи ли това, че Григор може да падне жертва? – питам аз. Ами, ако окаже съпротива и не се предаде – шансът да НЕ бъде застрелян е едно на хиляда – отговаря кратко и ясно капитанът, което ме навежда на мисълта, че и моят живот не е гарантиран – в суматохата може да ме гътнат и мен.. Но не ми пука особено, важното е синът ми да бъде намерен и предаден в ръцете на нормални хора. Какво иска този ненормалник от нас? Защо направо не се разведе с мен и не си вземе, каквото му се полага. Изобщо нямаше да му правя спънки за болницата... Как може да се заблуждава, че ще отвлече Алек, ще си гушне десет милиона и ще заживее някъде с детето ми, без то да му задава въпроси? Между другото – казвам аз – смятате ли, че Григор действа сам? Мисля, че гласът на човека, който се обади за откупа не беше преправен, просто беше друг изрод, не Григор. Е-е-е-е, Рени. Ние не сме от вчера. Естествено, че има съучастник. Според последната информация колата , в която се е качил синът ти е намерена в дерето на квартал Висока Хижа и според номера на шасито – последният собственик е Едуард Хлябов, стар наш познайник. Също така – стар познайник и на съпруга ти. Работи като жокей във ферма Зеления Кон, която е наследствен имот на мъжа ти...
Господи, колко ли още неща не знам?! До мен , на предната седалка се появява Пильо. Правя му знак да мълчи, не искам и капитанът да ме вземе за хахава. Нема да се пУашиш, Пиле! Тоя охлюв не ме чува! Аз ще ти говоря, а ти имаш право да не ми отговаряш – и се смее като шантав, след това продължава – Пиле, ето заради този ден ти досаждах повече от пет години. Днес ще имаш нужда от помощта ми. .. – после си слага колана, намига ми и се вторачва в предното стъкло.

Спираме на открития паркинг на летището, точно до Смарт-колата на Григор. Григор излиза приведен от малката количка, намества си очилата и ме гледа с неговия си поглед на интелектуалец... От онези, дето си мислят, че всички останали са по-тъпи парчета от тях. Тегля му една майна на ум, но се усмихвам, колкото се може по-мазно и му отварям вратата. Задната. Сядай отзад, нали си баровец! – замазвам аз положението, защото не искам да седне върху призрака. – Къде ти е багажът? Нали имаше много? ... Григор сяда на задната седалка и казва – Карай към Зеления Кон и не мъдрувай много! Усещам хладината на метал, опрян в тила ми. Завъртам ключа и тръгвам без да задавам повече въпроси. Много си тъпа, знаеш ли? – уверява ме мъжът, който е мой съпруг пред закона. Разбрах го още, когато те видях за пръв път. Красива и тъпа. Също като брат ми. Идеалната двойка малоумници, които си мислят, че живота е само цуни-гуни и муш-муш. Баща ми и майка ми умираха за него, за малкото чаровно копеленце, което ги омайваше с празните си приказки. Намираха го за много умен и забавен. Ти си упорит – казваше дъртата скрофа, майка ми, а Роби е природно интелигентен... Осмото чудо беше нейният Роби! Ти не знеше, че родителите ни загинаха при пожар в лятната къща, нали?! Да, но преди пожара подписаха завещанието, според което аз съм единственият наследник на имотите им. Мислеха си, че като го подпишат и ще им се размине! Или, че прекрасният им син Робинзон ще ги спаси! Докато те горяха, заключени и вързани в стаята си, той се търкаляше пиян като свиня по бардаците, щото – видите ли животът го дърпал за десния крачол! Глупак! Ожени се за онази мърша, която му народи само дъщери. Даже не беше сигурен, че са негови, ама ги обичал! И после.. Хоп – появи се ти и забременя! Моментално разбрах, че ще е момче! И си мислех – ще се оттърва от Робин, ще заживея с темпераментната му жена, която ще ми е благодарна до края на живота си, че съм отгледал детето ѝ. Това дете е мое, ма кучко! Ти какво щеше да му осигуриш! – Григор крещи зад гърба ми и слюнките му хвърчат чак до предното стъкло.. . Сега е момента да питаш къде е детето – нарежда ми тихо Виктор и аз безцеремонно прекъсвам самопризнанията на Григор – Григоре, къде е детето?. Той пощурява още повече – Ти ли, курво, ще питаш къде е детето?! Защо не си мисли за него, докато си начесваше задника с любовника си всяка неделя? Да не би да си въобразяваш, че не знам за похожденията ти? Мислиш ли, че не знаех , че се чукате като за последно преди да ме ожениш за себе си? Че всяка седмица онзи надрусан лигльо идваше в бялата ти къща, където аз го играех ангел-хранител.. Ти не заслужаваш да имаш дете! Мършооо!
Нещо щраква в мозъка ми и пердето ми пада, за част от секундата забравям, че откаченият мъж зад гърба ми може да ме застреля без да му мигне окото, давам газ до дупка и крещя – Кой си ти, бе импотентен глупако! Кой си ти да ми кажеш на какво имам право?! Кой си ти да определяш съдбата на хората, които обичам?! Къде е детето ми, изроде! Казвай или след малко ще умреш заедно с мен!
Усещам как студеният метал се отдръпва от тила ми и Григор запява нова песен – Рени, миличка, шегувам се! Правя го за наше добро! Ще вземем парите и всички заедно ще се махнем от този проклет град. Утре ще имаме нови документи за самоличност! От теб се иска само да почакаш малко. Детето е на сигурно място, при Кристи е. ..

Колата се поднася, блъска се в мантинелата и полита от моста.. Същият мост, от който излетяха Пильо и Жужи. Последното нещо, което виждам е как две призрачни ръце ме носят нанякъде и после – експлозията...

Скъпи Гарончо, мен ако питаш – овдовях за втори път. Съдбата понякога си прави неуместни шеги. Този път и аз съм Веселата Вдовица – смея се с глас и през сълзи, докато ме слагат на носилката и Виктор ми шепне, че всичко е наред. Алек е вече у дома. Жив и здрав. Призракът на огромната ми неизживяна любов се настанява до мен , прегръща ме страстно и казва с призрачен глас– Сбогом, Пильо! Ще се видим догодина в Санкт Петербург...

Тази вечер ще я прекарам в болницата. Все пак преживях катастрофа. Колата ми падна от 30 метра височина и изгоря. Според репортерите е цяло чудо, че съм оцеляла. Нямам дори драскотина по тялото си. Казват, че в последния момент съм излетяла през задното стъкло и съм се заклещила на перилата на моста. Абсолютно необяснимо било как точно се е случило, но ... случвали се и такива работи...