автор: lastvals

Отчаян ритъм на барабани,
влюбено, медния глас на брас.
В един мрачен коридор, сляпа певица се разпява,
една песен за балерина със сакати крака заваля като сняг в края на пролетта

Огнени сълзи обливат гърдите ми.
Отчаян ритъм в далечината ехти.
Липови клонки обвиват главата ми,
на раменете ми дремят сънливи орли.
Дими цигара,
джин в счупена чаша искри.
Дисководещ умира.
Ражда се утро,чучулига крещи.
Ленън нелепо загина - живей Йоко ти.
Бели китове порят океана, дори и в морето реклама блести...
Ето Ленън възкръсва,но защо ли сега изчезваш Йоко ти?
Зад мраморен амвон се криеш ти, Вийон.
Любимецо, низвергнат Ти - на поетите си Бог.
Пред тебе мълком коленича и моля се-
видях Смъртта,познах я веднага-
не тръпнеща старица, а млада влюбена жена -
Усмихна ми се тя...
Не искам гроб покрит със виолетки и червей чакащ ме в пръстта.
Прахът ми разсипете във лудо бягаща река...
Хелоу,

Бонбон- влюбен тинейджър крещи.

На раменете ми дремят сънливи орли...

..........................................................................1988г.