автор: erka

Издирвам те,
парченце по парченце
да те сглобя в картина
с рамка от Начало...
Отчайващо изтичат акварелите
в пролуките,
които съм създала
и ми оставят
само невъзможност
да си отида,
без да мисля за завръщане,
защото ти
едва ли ще се сбъднеш
след същността ми -
тя е вече случена,
но ме разтваря
самотата ми -
покапала
по ръбовете
толкова не пасващи,
за да слепи
онази мисъл недостъпна,
че съм разкъсана
от несъгласия...,
...и ти си там
във необятната И цялост,
където мен ме няма изрисувана
и ме очакваш,
както аз те чакам
до всичко,
във което съм
неслучена...