автор: Alfa_c

Повя ветрец,
                    внезапно застудя
в пожара на напечения август.

„Добре дошъл отново... у дома!” –
трепереше припряната ми радост.
Изпърхаха в очите ти ята,
припламнаха в небето ми огньове,
и се стопи продажно смелостта
в туптящата ми купчинка олово.
И зъзнеше вдървеният ми смях,
накъсваше се струна подир струна...

Прехвърчаше ли августовски сняг
когато тръгнах,
                       без да те целуна...