Проклет късмет ,омразна празнота,
презрян живот, погребан в недоверие,
съдба пропита с глуха самота
И пътища в безкрая не намерени.
Защо покълва вяра и за миг,
във бъдеще омайно без обричане,
и въпреки убъркания свят,
защо поисках да съм аз обичана.
Защо потърсих истинска любов?
Защо реших ,че всичко туй възможно е?
Нима ще има блян без послеслов
и щастие без помисли тревожни?
Като роса във слънчев майски ден,
поредните надежди се изхлузват
светът угасва с болка покосен,
умират и последните илюзии.
23.10.2004 г.