автор: heartfelt

Не прегръдка, а стих във нощта…
Нищо друго за даване нямам -
ровя с крак в пепелта от страстта,
пиша думи, редя монограми…
Миг от вечност и спомен за дъжд -
сбирам всичко, което остана
във неясната сянка на мъж...
А дъждът май отдавна престана,
и мигът отлетя без следа.
Сред прахта на безплодната суша
сея мрак. И покълва тъга
и завръзва отново бездушен,
хилав ден, обкован със вини
и лишен от ненужна окраска...
Тук цветът е излишен, нали?
Тук светът е със сивата маска
във гримаса на вечна тъга -
в постановка за сам, не за двама.
Само в кратичък стих във нощта
те мълвя... Нищо друго си нямам.