автор: nikikomedvenska

Намъчих се със него... Умори ме.
Дълбае ме отвътре като бяс...
И всяка вечер чувам вместо име
гласа на ненаситния си Аз.

Ти пил ли си от чашата с омраза
с надвесен над главата ти сатър?
Това е да живееш само с Аз-а,
единствено за себе си добър.

И колкото навътре да го крия,
да го наказвам с безсловесен глад,
мръсникът си гради камбанария,
за да превземе целия ми свят.

Но вече нямам капка сила даже,
а почна да налита и на бой...
И ще го смъкна долу, ще му кажа:
"Дотука беше! Искам вече с Той!"

Защото Господ тъй ни е орисал
и сигурно е светъл оня час,
когато този свят намира смисъл,
събран с любов в едно-едничко Нас!