автор: jezabel

Това дърво, не го забравихме и двамата.
Когато сядахме в краката му,
в короната му слънцето на дама си играеше,
рисуваше в очите ти море,
това, което ти подготвих за подарък.
Сега седя под сянката му, друго няма,
а, небето май се готви да ми скочи в шепата?