автор: ATOM

Не ми повтаряй колко съм добър,
дали да съм от себе си доволен...
Доволствата отдавна ми накъртват
и никак не вещаят път нагоре.

Измамно е човешкото добро
и тъй като сме двойствени човеци -
добър съм в относителния срок,
а после нещо друго. И къде съм?!

Не съм добър щом утре ще сгреша.
И няма да е грешка, а природа.
И как да извървя света пеша
преди да съм проплакал и проходил...

Не си мисли, че просто се оплаквам,
когато ти споделям сетива -
макар да сме отделни, сме еднакви,
и няма как да бягам от това.

Отвъд разединените човешки
сърца е вероятно любовта ми -
добруваща. Сега ще разбереш ли
защо ти казвам - искам да ме няма...