автор: Vesa-Poetesa

Светът уж бил сцена, а ние актьори -
така бил запомнил един
и взел, че повярвал и почнал да спори,
че сам бил талант несравним.

Па грабнал перото, заседнал над листа,
па драскал, па мацал, па трил,
занизал той мисли кат същи мъниста,
та чак се от зор изпотил...

И клоун се писал, и влизал във роля,
па тръшкал се, даже и вил,
и публика виждал, която го моли:
„Не спирай ти тоз водевил”.

Дорде се огледа, бил станал за присмех -
талантът му бил поруган.
Каква тя излезе, а как си я мислех -
останах творец неразбран...

Разсърдил се люто, захвърлил костюма,
подпалил листята от яд,
па погнал козите към горската шума -
пореден талант непризнат...