автор: ladyinblack

на Г.Г.

Сега съм сам, нищожно сам, тревожно сам съм...
Дори не знам, съвсем не знам, не знам защо ли,
защо внезапно животът просто прекъсна танца
и за повторен така и никой не ме помоли?
Нима позьор и лош танцьор съм бил навярно,
че в две очи така личи, личи тегоба?
Уж бях галантен, неподражаем и имах чар, но
това не стига...И всяка радост се плаща с глоба!

Не ми изнася, не ми понася, не ми отива
да те виня, да се виня, а сам невинен
да слушам как без мен твърдиш, че си щастлива
и да си казвам-не боли! И...ще премине...
Финал нелеп! Не бях ли с теб, не бях ли верен
на твоя смях, на твойта плът, на хубостта ти?
Сега задрасквам, обзет от гняв, с флумастер черен
неповторимите ни спомени и дати...

Сега съм слаб, позорно слаб, по-слаб от вейка,
а уж съм мъж, какъв ти мъж, не знам какво съм,
щом над леглото на любовта ни виси жалейка,
не кадър сватбен и в мен витае духа на просяк?...
Градът е чужд, градът е пуст, не онзи град е,
познаващ всяка целувка наша на всяка пряка...
Ще осъзная, към теб, че няма днес път обратен
но там отсреща една надежда ще ме дочака!

Милена Белчева