автор: ivliter

Денят на август – спукан пъпеш, ухае, аромати пръска и апетите събужда. В бостана на деня сега е празник, там лятото дори не може себе си само да се познае – слънца безброй в тревата греят и всяко е едно премигване на светлината му лъчиста. Кое от всичките е най-красивото? Кое да избереш?
Това, което най-ухае или което най-кънти на кухина в сърцето, където сладостта се е сгъстила в мечтата си да потече навън и да зарадва всички.
И тук, в огряната от слънце нива, сред този панаир на лятото, като жълтици разпилени от кесията на времето лежат в тревата тънкокорите и вкусни пъпеши, и чакат някой всичкото това имане да открие. А шапка килнало на уволнение насреща хили се предизвикателно, обрулено от ветровете и от дъждовете, бостанското плашило. То може ли с ръцете си безпръсти да опази тази вкусотия от бързите внезапни набези на дните диви, августовски, бързотечни? Да имаше в устата зъби, самото то от себе си не би успяло да я пази.
Денят на август е стопанин тука. Той с гордост крачи през бостана и гледа да не стъпи върху ухаещите жълти топки, сладост медена налели. Като ги гледа с топла обич, гали ги с очи, в устата му прелива слюнката, а по небцето му сладни, дори при мисълта за хапка малка от дъхавия резен лято, от елексира слънчев на мечтата си.
Денят на август – пъпеш зрял, търкулнат за късмет в краката ми от градинаря-лято, дар за мен.