автор: zaltia

Прегърнал тишината, все се питам...
дали още спомняш си, онази стара песен,
с която в сънищата си, към теб долитам,
след раздялата, в онази тъй далечна есен.

"Когато плачеш, запалвай си цигара...",
ти още пушиш...но аз какво да направя!?
Червената любовна свещ, самотен ще запаля,
и нека тя... като цигарата ти бавно да догаря.

С горещата си обич, шепна името ти всеки ден...
докосвам с трепет, тялото ти във мечтите.
Вървя по пътя стръмен, и от проблеми нащърбен,
но цветното в живота си, не виждам от сълзите.