автор: apostola

На Марианка

Светът във скута ми да легне
и зло от мене да побегне.
Да си припомня песен стара
с една забравена китара.
Една луна да ме огрява
и в мене радост да посява.
Във слънчева роса да газя
и здрав на път да се опазя.
Едно дете пред мен да тича
и лъч зад облак да наднича.
Едно щурче да ми попее-
нощта пред него да немее.
Една калинка да политне,
в ръката цвете да поникне.
Да давам искам-не да взимам
и слънце в шепите да имам...
И лъч сърцето да докосне-
в космична радост да ме просне.
Една ръка да ме погали
с любов,която сте ми дали.
Жена в сълзИ да ме изпрати,
пък нека в ада да ме прати!