автор: Liliya

Стихотворение, в което, „моите”, „твоите” (както и съкратените им версии) върлуват надлъж и нашир, предлогът „на” е лекомислено свален от поста си двукратно, разположението на куплетите е близко до безподобното, но за сметка на това към края съвсем ненадейно става ясно, че присъства котка.

Трепкаво ми е, защото на въздъх от мен стоиш.
Разлюляно е хорото на трептежа ми. Сладкиш
са ми твоите усмивки, украсени с очи.
Теб гласчето ти е пивко, мен прекрасно ми личи
тази дето ми я вливаш разноцветна свелина.

Как блаженно се извива котката на любовта!

С меки лапички ни гали по щастливите сърца.
Но зверче е тя – одрала е с ноктета-стъкълца
в погаленото знаци – безсопасни не съвсем ...

Ако с тебе сме юнаци, до безкрай ще ги четем!