автор: nikoi

Не хвърлях хляб по боцкащия път.
Запалих и последната цигара.
Трохите? Врани ще ги изкълват.
Напразно и напусто ще я карам
Сестра ми ли? Каква ти тук сестра?
Отдавна сме пораснали, не пасва.
Любов ми е, но ще ви разбера:
историята не изглежда свястна.
Изгубих я в проклетата гора.
В проклетата тъмница я изгубих.
Излъга ме "Къпини ще бера".
Не ни е гонил никой. Като луди
се гонехме, пропадахме един
във друг и сякаш нямаше да свърши.
Но появи се вещерския син -
бисквитеното щастие прекърши.
Потъна тя в проклетата гора,
гнездо си сви във сладката си къща
А аз опитвам да се събера-
разчупен залък, себе си преглъщащ.
Сестра била. Излъгах - да не би
да ни забрави тоя свят без захар.
Лакрицово небе над мен кърви
със черен аромат на празно чакане.