автор: apostola

Над тебе сянката ми пада.
Във теб отеква моят глас.
И няма между нас преграда
да мине скритата ни страст.

А ехото от теб отвръща-
повтаря моите слова.
И молейки се в мойта къща,
се питам сън ли е това.

Една луна-на вид сребриста,
ни пали с топлия си дъх.
И сякаш тя целувки триста
изпраща ни от своя връх.

Над тебе сянката ми пада.
Във теб потъва моят глас,
че няма между нас преграда
и сливаме се в жадна страст!