На биричка в една квартална кръчма
за теб си мисля хубави неща.
Наместо скъп букет да ти поръчвам,
ти свих букетче есенни листа.
Със ластиче от твоите косици
завързах го – един несръчен мъж,
проводил си отвъд ятата птици,
но незагърбил цъфналата ръж.
Представям си, например, как ще пием
две ледени загорки – брудершафт.
А после – две дечица – ще се скрием
от тъпия живот – във някой шкаф.
Ще бъдеш ти със снежнобяла рокля,
а аз – момче с пепитен панталон –
и като Карлсон – там, от своя покрив,
над София ще литна без балон.
Седя без теб – а келнерът ми носи
(със сметката във мазния тефтер)
и списък със убийствени въпроси –
да ми горчат над хлебеца ми чер.
Дали със теб животът ми ще бъде
неописуем полет и трептеж?
Или – на вечна самота осъден –
ще щипне вятър късата ми свещ?
Или ще литнем – скришни две дечица! –
дори да грохнат нашите слънца,
след Любовта – онази бяла птица,
гнездила дом в добрите ни сърца.