автор: ivliter

Реката знае всичко, защото много е живяла и твърде много е видяла. Тя знае как да те зарадва, но ако поиска и как деня ти да втъжни. Там в ниското, под клоните на старите върби с напукана кора, проядена от дървояда и с изкривени гърбове в поклон пред господаря време, лежи вирът дълбок в доволството си синьо – свидна нейна рожба.
Лежи в мечтанието си и в съзерцание. В добро ли настроение го сварите, ще улови за вас най-хубавите отражения. Дори и в огледалото му водно спокойно можете да се огледате. Той пада малко шегобиец и може да ви изненада, да ви разсмее, като разкриви с вълнички малки отразения ви образ. Тогава даже жабите клечащи върху напечения гръб на камъка ще прихнат лудо да се смеят. Пък може и да ви възвеличае, като ви сложи ореол от пухкав кълбест облак бял или да позлати аурата ви със слънчеви лъчи блестящи.
Не може да му отречем, че е добър художник – околния пейзаж отлично пресъздава с най-тънките подробности –
съперничи на огледалото с това си свое майсторско умение, но само че с един съществен недостатък, обръща всичко все надолу с главата и винаги с доброто си желание да забавлява и развлича. Подхвърля като фокусник неуморимо слънчевите зайчета от водната повърхност по клоните на близките дървета и с най-голямо удоволствие ги прави хубави и да изглеждат много романтични.
Когато му омръзне с образите да ви слисва, ще ви омае с музиката си напевна на среброструйните си бързеи.
Със сладолед той няма как да ви почерпи, но ще ви ободри с прохладата на своята вода дълбока.
Не е свидлив, ще напои конете слезли от ливадата в голямата си синя шепа, ще подари по глътчица на птиците, на водните кръжащи под върбите кончета. Ще се смили, ще разреши ако поискате да се изкъпете и да поплувате. И никак няма да се сърди, че водата ще размътите, защото знае сам как после бързичко да я избистри.
В един въртоп под ръбестия едър камък до сами разпенения бързей един въртоп събира черните и тъжните ни мисли. Той в него ги завърта, усуква ги, главозамайва ги и ги захвърля на далече, където там веднъж изплюти, не ще посмеят даже да помислят вече да се завърнат там от гдето са излезли.
Водата много го обича този вир прекрасен и затова се застоява в него дълго, преди по пътя си да продължи. А тя все бърза, бърза… Но знае речната вода, че може да почерпи от мъдростта му тук, че може с нея да си тръгне, напред по бързото течение с търпение да я разнася. А който може и умее, от нея нека да я вземе и претвори в живата си.