Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: rhymefan
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13945

Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 5
Всичко: 441

Онлайн сега:
:: rajsun
:: pastirka
:: mitkoeapostolov
:: mariq-desislava
:: steelsoul

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзречено през амбразурата
раздел: Поезия
автор: yotovava

Лятото синее, въздухът искри
в косите ти, уханни на пшеница.
Цветове на мак по твоите гърди
докрай изопват моите зеници.

Сякаш призрачна и нереална си,
така се чувствам сякаш пред бесило.
Ти всяка грешка можеш да простиш
докрая. И това е висша милост!

Отвън разпуква тежка пустотата,
която сляга нощем без контури
над притихналия и безформен град
и къщи с изкривени амбразури,

във омрежени от скуката очи,
в които любопитството хихика.
Както трънче във петата ми стърчи
със настървение на гладен хищник.

А утрото с наивност на детето,
за което и дъгата е батик,
безбройни ситни плитчици заплете
покрай слънчевия златен игленик.

Накъде потеглям в тази тишина –
морето ли да прекося след здрача.
Не владея силата да бъда сам,
единствено умея да изплача

водата, стекла в мокрите ти стъпки,
прохладата на утринния плочник
и жаждата на липовите пъпки,
в които страстите на мъж клокочат.


Публикувано от alfa_c на 04.08.2012 @ 22:13:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.11.2021 год. / 20:50:43 часа

добави твой текст
"Изречено през амбразурата" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Изречено през амбразурата
от Albatros (valerist@abv.bg) на 05.08.2012 @ 07:54:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Къщи с изкривени амбразури!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Якоооооо!
Туй то.
Алби


Re: Изречено през амбразурата
от yotovava на 05.08.2012 @ 15:30:35
(Профил | Изпрати бележка)
представяш ли си колко усилия са били нужни :)

]