автор: aivia

(по Жена на 50 от Albatros)

Мъжът на петдесет. Какво по-просто
от туй да кажеш: - Вижда се мъжа!
И сетне като гледаш - има троскот,
преди където имаше коса.

На петдесет той проверява листа,
изписан с имената на жени.
Той знае – вече нещичко му липсва.
Едва ли нещо младо ще плени.

Като елен водач на стадо самки
гордее се със своите рога,
на петдесет се хваща и за сламки,
съгласен на каква да е жена.

И оживял във женски революции
захвърлил е стрелите и лъка.
Той – смътно помнещ нощните полюции,
със страх си спомня огъня в кръвта.


На тази възраст на мъжа му стига
да има кой чорба да му свари,
да легне с някоя дебела книга,
да подарява на внуците пари.

На петдесет е твърде стара кримка,
момченцата го слагат с своя джоб.
Жени, не си правете с него снимка!
Сварете му чорба със лук и боб.


Той мрънка, боледува и се мръщи,
сред наборите има мъртъвци.
Проскубан вълк върви край празна къща,
събира присмех само и молци.

Когато мина някой ден оттатък
порталите със адския обков,
ще бъда там, защото съм жената,
която би могла да е любов.