автор: blagova

Издебна ме. Когато ближех рана.
В момент на слабост. В пристъп на тъга.
Оголи нокти. Като хищна врана.
Прецелвала се, чакала мига.

Внезапен удар. Готвен отдалече.
Изнервих те – наивна и добра.
Прощаваща гнева ти скоротечен.
Дежурна изповедница. Сестра.

За сребърник ръждив? За миг забава?
Или за кратка власт над моя дух?
С какво ме размени. Позна ли слава?
Нетленното разби на прах и пух.

Направи избор. Евтин, като брошка.
Безсмислен в свят на полюсна вражда.
Не съм боец. Не искам мъст. Ни прошка.
Поставям просто точка. Засега.