автор: tomatroev

На Светла

"Зелена любя те, зелена."
Федерико Гарсия Лорка

Ти, светла, слънчева и земна,
и морска, не обикновена,
съединила с мене тяло, дух и гени,
зелена любя те, зелена.

Далече и от есен, и от жътва,
и не по теб, а в тебе аз съм хлътнал.
И стичам се - нектар по твойте вени...
Зелена любя те, зелена.

Цветя и папрати, и сини водопади,
и с тебе там сме жадни, там сме млади:
"Не си ли, скъпа, малко уморена?"
"Зелена, глупчо, ме люби, зелена!"

Пътека там намирам като в джунгла.
А ти ми казваш: "Мили мой, Маугли,
дивако мой, от други наранена,
зелена ме люби сега, зелена!"

И пак скърбят ахейците в Елада.
Нептун на мен те дал - като награда.
О, знам, че ме жадуваш, запленена:
зелена ще те любя, знам, зелена!

От Пиргос ще те вода в Анхиало.
Но няма ти до мен да бъдеш в бяло.
Че няма аз за теб да се оженя:
зелена ще те любя аз, зелена...

Останалото, както казват, е история.
И все едно - на Троя или Троев!
Аз Парис съм сега, а ти - Елена:
зелена любя те, зелена...